България въвежда 15% корпоративен данък за големите мултинационални компании от януари
От 1 януари 2026 г. в България влиза в сила новият минимален корпоративен данък от 15% за големи мултинационални групи, в съответствие с глобалните правила на ОИСР.
Новата година започва със значителна промяна в данъчната архитектура на България. От 1 януари 2026 г. страната официално започна да прилага глобалния минимален корпоративен данък от 15%, насочен към големите национални и мултинационални групи предприятия. Тази стъпка е част от международните усилия за ограничаване на данъчната конкуренция и прехвърлянето на печалби в юрисдикции с ниско данъчно облагане.
Новият данъчен режим засяга компании с годишни консолидирани приходи от поне 750 млн. евро в поне две от последните четири финансови години. Докато основната ставка на корпоративния данък за повечето български компании остава непроменена на ниво от 10%, големите играчи ще трябва да доплащат разликата до 15% под формата на допълнителен данък. Това решение цели да изравни условията за правене на бизнес и да гарантира, че технологичните гиганти и големите индустриални конгломерати допринасят справедливо към бюджета на страната, в която генерират печалбите си.
Според Министерството на финансите, мярката ще доведе до допълнителни приходи в хазната, които ще бъдат насочени към инфраструктурни проекти и социални програми. Бизнес асоциациите обаче изразяват опасения, че повишаването на данъчната тежест за големите инвеститори може да повлияе на тяхната дългосрочна стратегия в региона. Експертите подчертават, че е от решаващо значение администрацията да предостави ясни и предвидими правила за прилагане на новия данък, за да се избегне излишна бюрокрация.
Внедряването на т.нар. „Втори стълб“ от реформата на ОИСР поставя България в групата на държавите, които активно подкрепят международната фискална прозрачност. През следващите месеци се очаква засилен мониторинг върху данъчните декларации на големите корпоративни групи, като НАП вече подготвя специализирани екипи за работа с новия тип облагане. В дългосрочен план това може да доведе до пренастройване на инвестиционните потоци, като фокусът се измести от ниските данъчни ставки към качеството на работната сила и стабилността на бизнес средата.
